Червеногушата гъска - зимната гостенка
Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната дива гъска в Европа и Азия. Дължината на тялото й доближава до 56 см, а размахът на крилете - до 135 см. Това е единствената гъска с блестящо оперение, което я прави доста красива. Почти цялата международна популация на типа, която наброява към 50 000 птици, прекарва зимата в Добруджа и може да се следи в България и Румъния от ноември до март. През октомври–ноември може да се види и в Свищовско-Беленската равнина. При по-големи захлаждания обособени ята посещават Бургаските езера, както и някои водоеми навътре в страната. Единственото място на Земята, където червеногушата гъска гнезди е тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан в Русия, северно от 70-тия паралел. До началото на 70-те години на предишния век типът е зимувал към Каспийско море. Поради промяната на зимните култури там с памук, птиците трансформират зимовището си и в този момент цялата международна популация зимува в България и Румъния и отчасти в Украйна. За да стигне до западното крайбрежие на Черноморе, червеногушата гъска прелита към 6000 км по долината на река Об, около планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.
В главните си зимовища на територията на България и Румъния гъските се хранят в аграрни площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица. Периодично птиците прелитат до крайбрежните езера, с цел да пият вода. Тези езера, ситуирани на не повече от 50 км от местата за хранене, се употребяват от птиците за нощувка. В България червеногушите гъски нощуват във водата, нормално в средата на езерото, само че в интервали на мощна ловна преса и при спокойни води – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.
В тундрите на северозападен Сибир, където червеногушите гъски гнездят, те постоянно стават жертви на хищници – основно полярни лисици. През септември гъските поемат дълго и рисково пътешестване на югозапад, по време на коетоса подложени на редица рискове – лов, безпокоене по местата, където се хранят или почиват. Тъй като през зимата червеногушите гъски образуват смесени ята с огромните белочели, които са обект на лов, те постоянно стават жертва на ловците. Оцеляването на червеногушата гъска през зимата зависи от спокойствието й по местата за отмора и хранене – когато птиците прекарват множеството време в хвърчене и опити да избегнат безпокойството, породено от хора, те губят сила и се изтощават. Така не могат да натрупат нужните енергийни мастни запасите, с цел да преживеят дългия път назад към Сибир. Всякакви радикални промени в земеделската процедура на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново пренасяне на зимната квартира на типа. Затова е нужно стабилно развиване на земеделиетов Добруджа, което да 
регистрира потребностите както на индивида, по този начин и на червеногушата гъска.
Една от най-новите закани за типа е обвързвана с взрива на инфраструктурните планове в региона през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и плановете за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха понижили доста площта на наличните местообитания, употребявани отчервеногушата гъска за хранене и отмора. Макар и да не съставлява опасност сама по себе си, неналичието на схващане и съпричастност към проблемите и предпазения статут на червеногушата гъска и нейните местообитания ускорява още повече резултата на изброените нагоре закани за типа.
Инфо: www.bspb.org
